Селата в Южна България обхващат няколко области, сред които е пловдивската. Тя е близо до Родопи и до централната й част, където е разположено Бойково. Рид с името Чернатица приютява селото, защото то е точно до северните му склонове. Поради местоположението на населеното място в планински район, влиянието се усеща и в климата. Мека зима с много смях и прохладното лято са типични за района, но има още нещо в благоприятен план за местните жители. То пак касае климата и по-точно защитеността на селото от ветрове. Само на още две места в Европа поне по данни на експерти има по-чист въздух, отколкото в селото. Ето защо от гледна точка на качество на въздуха, това място е идеално за туризъм. В годините на Второто българско царство по тези места има множество параклиси, а останки са запазени и до днес. Но подобни сгради дават ясни индикации, че селото съществува и по време на Възраждането.
За създаването на Бойково има две основни версии, еднакво добре разпространени сред местното население. Бойко, Сотир и Явор са тримата внуци на дядо Драган, който поема грижите за тях. Северните склонове на Орфеевата планина е мястото, на което старецът избира да прекара старините си след дълги години грижи за останалите рано сираци три момчета. Всеки един от тримата основава по едно село, което носи неговото име. След като се отделят, внуците постоянно ходят на гости на дядо си и не го забравят. Юртата получава името Дедово точно поради това, че там е дядо Драган. Но другата версия говори за масова чумна епидемия, в резултат на която настъпва голяма смъртност. Така Бойко се принуждава да премести селото си и да го остави там, където е днес. Крепост с името Калето пази мястото от нашественици и нападения, а иначе името му е записано в национален летопис. Васил Аврамов е един от видните възрожденски дейци и през 1835-та поставя основите на образованието. Паралелно с изграждането на школо обаче, Аврамов отделя част от енергията си и за строежа на православен храм. Андрей Радославов по-късно наследява поста от Аврамов като учител, а преди това е негов ученик.
Някъде по това време в Бойково се заражда и читалищната дейност, като официално читалище Здравец отваря врати през 1911-та. По-късно читалището е обновено и има театрален салон и библиотека с близо 8 000 тома. Това става през 1972-ра, а Атанас Деведжиев е името, което читалището получава. Сред популярните забележителности заслужава внимание храмът Свети Атанас, чието построяване отнема приблизително три години. Окончателно е завършена през 1838-ма, а е характерна и с най-ранното си появяване пред останалите църкви в пловдивска околия. Атанас Калмуков оказва голямо съдействие за построяването на храма поради това, че е приближен до султана. По негова препоръка се издига и фабрика. Майката на Атанас е родом от селото и дори прави дарение под формата на икона. Но Атанас е силен привърженик на гърците и това налага цялата литература в храма да е на гръцки. По-късно Андрей Радославов е изпратен в Бачковския манастир и превежда основни книги на български.
